Кога е допустимо НОИ да извърши прихващане с паричните обезщетения, помощи и пенсии?
Състав на ВАС посочва, че прихващането на суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащо лице на основание чл. 114, ал. 4 КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Касае се за публично държавно вземане и компенсаторното право принадлежи само на НОИ. В Решение № 3636 от 31.03.2016 г. по адм. д. № 8604/2015 се приема, че с разпоредбата на чл. 114а от КСО законодателят е поставил под закрила вземанията от ДОО - паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО с няколко изчерпателно изброени изключения. Така забраната за предприемане на принудително изпълнение насочено върху тях отпада в случаите, касаещи задължения към държавното обществено осигуряване и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 от КСО. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК.
Състав на ВАС посочва, че прихващането на суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащо лице на основание чл. 114, ал. 4 КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Касае се за публично държавно вземане и компенсаторното право принадлежи само на НОИ. В Решение № 3636 от 31.03.2016 г. по адм. д. № 8604/2015 се приема, че с разпоредбата на чл. 114а от КСО законодателят е поставил под закрила вземанията от ДОО - паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО с няколко изчерпателно изброени изключения. Така забраната за предприемане на принудително изпълнение насочено върху тях отпада в случаите, касаещи задължения към държавното обществено осигуряване и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 от КСО. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК.